четвъртък, 7 юни 2012 г.

Nikon D90 - Чудесен DSLR на чудесна цена.




*Снимките сложени в статията са мои с изключение на снимката на самия апарат, като повечето са правени с напълно ръчни 20+ годишни обективи. Смесени са от двете тела D90 и D3000.


От малък обичам да снимам, като малък снимах с Praktica и Zenit.Някой ще каже, че са допотопни машини, особено по-малките от вас, но истината е, че с тях беше много по-интересно да се снима от колкото с днешните "сапунерки". Сапунерките развалиха малко или много представата на хората за снимки. Вече никой не смята, колко кадъра му остават от филмчето, почти никой не снима на ръчни настройки, не кадрира, не мисли... ЩЛЯКА... пред огледалото, на купон, на път безкрайно и картечно. Това по мое лично мнение води до много по-малък % на качествени снимки и на претъпкване с лоши кадри, които хората смело наричат "за спомен". От доста години исках сериозен дигитален огледално рефлексен апарат със сменяеми обективи, но винаги оставаше назад в бюджета ми. От както напуснах работа ми остава малко повече свободно време за хобита, а и една от идеите ми беше да изкарва малко пари с продуктова фотография.






Отегчен от ограниченията на сапунерките и турбосапунерките (най-вече липсата на сменяема оптика в апарати под 1000лв), преди около месец си купих първото огледално рефлексно тяло - Nikon D3000 (леко модернизиран вариант на известният D60 с много повече автофокусни точки и с по-голям екран) с 4 обектива - стабилизиранитe вариота 18-55VR и 55-200VR, светлосилен, твърд ръчен обектив 50mm f=1:1.8 и любимият ми твърд Vivitar 100mm f=1:2.8, 1:1 macro обектив.


За подробно техническо ревю на D90 ви препоръчвам ревюто на DPREVIEW 


Ето и историята и малко лични впечатления от моя Nikon D90

Поснимах с D3000 няколко седмици и като цяло бях доволен от тялото за цената му, но поради сравнително малкият визьор и пълната му неспособност да мери с ръчни обективи, понякога снимането с любимите ми ръчни обективи бе по-бавно, заради което изпусках хубави кадри !


Спецификации на D90






Няколко седмици по-късно D3000 остана за приятелката ми, а аз изтичах до магазина да си купя от последните бройки D90 на изключително приличната цена от 1299лв за тялото (1249лв, към днешна дата). Тялото се позоционира в долната граница на средният клас, сравнително стар модел е и за това цената му е доста прилична. Тялото предлага всички хубави екстри на средният клас:


Сравнително голям пентаризма визьор, LCD екран в горната част на тялото, който е много по-удобен за настройка на бленди, скорост, тип мерене и т.н. от задния на апарата и също така харчи по-малко ток. Има вграден автофокусен мотор в тялото, което означава, че имате автофокус с доста стари автофокусни обективи от миналия век, които са изклчително добри и значително по-евтини, имате изнесени външни контроли на копчетата на тялото за почти всичко важно, качествен 3" заден дисплей с резолюция почти 1 мегапиксел, покрит с оригинален защитен пластмасов екран и много по-добра батерия от ниския клас дигитални огледалн рефлексни апарати.






Автофокус: 

Автофокусът на D90 и на D3000 е идентичен - 11 точков реализиран със сензор Nikon Multi-CAM 1000. Автофокусът работи бързо и точно с повечето обективи и при нормална осветеност, потвърждението на фокуса с зелената точка при ръчнофокусни обективи е на средно ниво и е по-добре да се разчита на видяното във визьора. При Live View режим фокусът се измерва на база сравнение на контраст от пикселите на матрицата и е много бавен, но е приемлив за студийна фотография.


При покупката на тялото голямата драма за мен беше следната: Дали да купя малко по-евтиният, по-ниссък клас, но и по-нов D5100, който предлага по-качесвен 16,1 меапикселов сензор (по-качествено изображение, по-малко шум при високо исо и по наситени и верни цветове), по-добро качество на видеото и въртящ се екран или да купя по-старият но по-висок клас D90. Отидох в магазина с ясната идея, че ще купя D5100 заради по-качествените изображения. 






След, като поснимах с двата апарата около половин час в магазина с ръчните и с автоматичните ми обективи изборът беше ясен - ЩЕ БЪДЕ D90. Ето и причините:


- Първата и основната: Много по-убобно и стабилно тяло, повече външни контроли, по-добра ергономия. Всичко това прави заснемането на добър кадър по-лесно, а разликата в качеството на изображението в реални условия е реално почти пренебрежима. Все пак добрата снимка е добра композиция хваната в точният момент - самото техническо качество на изображението е на второ мясно, макачр че при D90 то също е чудесно и доста по-добро от на D3000.






- Има автофокусен мотор и мога да използвам с автофокус прекрасните 50mm AF 1.8D и 70-300 AF.


- По-тежко е, което прави по-лесно стабилизирането на апарата в ръцете.


- Усещането е за нещо по-здраво с по-качествена изработка.


- Има сериозна батерия.


- Има горен екран (никой не го оценява, докато не го използва поне един ден) :)


- Просто с това тяло можете много по-добре да развиете фотографските си желания и умения отколкото с D5100






Можете да разгледате част от снимките ми с D3000 и D90 на адрес: 


http://www.flickr.com/photos/duronman/page2/


Ако можете да си позволите и искате тяло наследник на D90, с прекрасната матрица в D5100 и едно от първите тела на Nikon в среден клас, което мери експозицията с напълно ръчни обективи, купете си Nikon D7000  http://www.dpreview.com/reviews/nikond7000  , което от една седмица е на прекрасната цена от 1850лв с ДДС! Ако струваше толкова преди няколко седмици, когато купих D90 вероятно щях да намеря начин да си го купя !


Няколко думи за финал и плюсове и минуси на D90 - Сам по себе си.

+

  • Хубаво фотографско тяло на чудесна цена (под 1250лв)
  • Много външни контроли.
  • Автофокусен мотор в тялото
  • Чудесен пентапризма визьор
  • Хубав заден дисплей
  • Горен дисплей с почти всичко нужно на него
  • Удобни и подробни менюта
  • Добра батерия изкарваща над 1000 снимки с ръчни обективи и над 600-700 с     автофокусни.
  • Добър баланс на тежестта и ергономия на високо ниво.



-

  • Добра, но посредствена матрица от днешна гледна точка.
  • Липса на мерене на експозицията с ръчни обективи (ако имате някой наистина добър си струва да му имплантирате чип за около 50лв, с който меренето и потвърждението на ръчния фокус става възможно на всяко дигитално и на част от аналоговите тела)
  • Задният екран понякога показва леко десатурирани снимки в сравнение с екрана на D7000 например.
  • 720p вместо 1080p видео и липса на автофокус по време на видео.