Кратко ревю на GTX460 SLI 1GB Palit Sonic Platinum (800MHz / 1000Mhz)

В последните години времето и желанието ми за игри е спаднало драстично и всъщност играя по 1-3 часа седмично. Все пак, когато играя държа всичко да върви добре и да не се притеснявам за дали хардуера ми стига за тази или онази игра. Освен това преди около годинa изпитах нужда да мога да пускам трети монитор/телевизор към машината си, защото когато работех на 2, а някой искаше да му пусна филм на телевозора от компютъра, това нямаше как да стане без SLI или някаква друга втора видеокарта.

В това ревю е вероятно да не видите нито един бенчмарк, но със сигурост ще научите всичи мои субективни впечтления придобите след една година използване на GTX460 1GB SLI. Можете да видите ревю с подобна на моята нокфигурация и детайлни бенчмарркове от GURO 3D 

Преди около година и половина си купих първата PALIT GTX460 Sonic Platinum, като цяло бях много доволен от картата, като изключим посредственото и грозно охлаждане, което са монтирали милите хора от Palit :)Работните честоти на картата са фабрично с почти 20% по-високи от на стандартните GTX460 1GB, което и дава добро предимство, макар че почти всяка референтна карта е способна да се оувърклокне до тези честоти, но когато са 2 никой не може да ви даде гаранция, че ще се клокнат еднакво.

До преди около година видеокартата ми стигаше за игра на 1920 x 1200 на високи детайли на почти всички игри, които ме интересуваха: Call of Duti MW3, Mafia 2, Dirt 3, Starcraft 2, Portal 2 и др.

В един хубав ден приятел продаваше абсолютно същата карта, като моята на добра цена. Купих я и на следващият ден вече бях оборудван със GTX460 SLI 1GB.

Първоначани впечатление:

При първото пускане на картите бях купил къс SLI мост и те буквално бяха долепени една над друга, което караше горната да смуче топъл въздух от долната и я задушаваше. Температурите на горната карта бяха значително по-високи и при игри и тестове достигаха 85 градуса, което определено не ми харесваше.

Нуждата от допълнително охлаждане беше ясна, както и раздалечаването на картите една от друга. Тъй като картите на Палит не бяха с референтно охлаждане и монтаж почти се бях отказал от идеята за намиране на хубаво охлаждане ан една цена... докато един ден не попаднах на хибридният охладител за процесори и видеокарти ZALMAN VF2000, който се оказа, че пасва идеално на картата, цента му е само около 30лв, има куп рамсинкове в комплекта и ZALMAN FANMATE (регулатор за обороти на парките). За съжаление за да мога да монтирам охладителите и да имам по-добър въздушен поток се наложи закупуването на дълъг SLI мост и раздалечаването на картите, което ме принуди да махна качествената си звукова карта на единственият ми PCI слот и да се задоволя с вградения звук, за което и до днес съжелявам, тъй като не мога да свинка да слушам музика от вградения звук и винаги чувам разликата. В момента дори и в големите жеги картите на минават границата от 70 градуса под товар, а в айдъл стоят на около 40 градуса и като цяло системата е много по-тиха. Както се вижда на снимката съм добавил и една много бавна и тънка перка, която да насочва въздуха към двете карти.

Производителност:

Ще отделя само няколко реда на тази тема, тъй като ревюто към което дадох линк в началото е доста обстоятелствено в това отношение. Като цяло може да се каже, че GTX460 SLI 1GB Palit Sonic Platinum са производителни, колкото една GTX 580, при условие, че играта не използва повече от 1024MB виде опамет. (При SLI обена на памет от двете карти не се сумира, а само изчислителната им мощ). Никога не съм играл заглавията, които се влияят от използването на по-голямо количество видео памет, но познати и приятели са споделяли недостиг при игра на Battlefield 3 и Metro 2033 при по-високи резолюции. Игрите вървят приемливо, но тогава GTX 580 просто надминава SLI конфигурацията с поне 10-15% заради наличието на повече памет. Същото може да се каже, ако смятате да играете на 27-30" монитори с резолюция над 1920x1200.

Шум и топлина:

Това зависи изключително много от марката карти, които ще използвате, но ако имате кутия с добър въздушен поток, дъно което позволява картите да са раздалечени с поне 2 слота и поне 650-700 ватово захранване не би трябвало да имате каквито и да е проблеми ! TDP-то на двете карти е подобно на това на GTX580 и не се очаква да отделят повече топлина от него.

Проблеми:

Все още (макар и рядко) има игри, които не потдържат SLI, такъв беше случеят при мен с една игра, която много харесвам - Alan Wake. Играта беше играема с една видеокарта, но с около 35 кадра в секунда, което не ми харесваше. След много ровене по форуми успях да подкарам непълноценнен SLI, при който на моменти имаше проблеми с текстурите и в крайна сметка изиграх играта, изпозлвайки само едната карта, докато другата си почиваше. Все пак в последствие играта получи SLI профил, но вече я бях изиграл :) Като изключим това не съм имал проблеми с която и да е игра.

Препоръки:

Ако искате видеокарти на които почти всичко да ви върви перфектно, искате да имате възможността да подкарате 3 или 4 монитора в 2D, разполагате с достатъчно приличен процесор и цялостна конфигурация и искате да се вместите в бюджет около 350лв за 2 видеокарти (на старо към днешна дата) - препоръчвам GTX460 SLI 1GB! Всичко това е вярно, ако ще играете на резолюции до 1920x1200, след това конфигурацията започва да издиша от към видео памет.

Не е нужно картите ви да са от една марка, за да подкарате SLI, но не вреди! Съветвам ви да не правите SLI с GTX460 768MB, защото там вече липсата на памет е очевидна в много игри, има смисъл само ако играете на резолюции, като 1280x1024, но тогава по-добре си купете една GTX560 Ti.

Ако нямате достатъчно място в кутията, притеснява ви заемането на 4 слота или пък предпочитате по енергийни причини да сте с една видеокарта насочете се към нещо по-ново среден клас, но може да се окаже, е то ще е по-бавно от GTX460 SLI 1GB и ще ви излезе по-скъпо.

+

- Много добра производителност за цената си към днешна дата.

- Възможност за използване на до 4 монитора!

- (важат за почти всяка SLI конфигурация)

- заемат много слотове

- ако са близко една до друга долната карта може да прегрее горната

- все още има игри с проблеми със SLI или въобще липсващи профили за тях, но определено не са много.

Предстоящо ревю

Искам да се извиня на всички читатели на блога ми за дългото време без ревю, но последните няколко седмици бях буквално претрупан от работа.


В момента ще пусна предложения за 3 различни неща, за които смятам да пиша и ще очаквам да получа отзив за кое от тях ви се чете най-много.


Вариантите, между които можете да избирате са:


GTX460 1GB SLI - поостарял бюджетен SLI с сравнително добър потенциал и изчислителна мощност равняваща се на GTX580.

Електронна цигара EGO C със сменяеми нагреватели и резервоар за течност.

Nikkor 50mm 1.8 D - класическият "нормален" светлосилен обектив на Nikon.

Tokina AT-X Pro SD 12-24mm F4 (IF) DX - чудесен широк обектив за пейзажи и нтериори на разумна цена.

Nikon D90 - Чудесен DSLR на чудесна цена.

*Снимките сложени в статията са мои с изключение на снимката на самия апарат, като повечето са правени с напълно ръчни 20+ годишни обективи. Смесени са от двете тела D90 и D3000.


От малък обичам да снимам, като малък снимах с Praktica и Zenit.Някой ще каже, че са допотопни машини, особено по-малките от вас, но истината е, че с тях беше много по-интересно да се снима от колкото с днешните "сапунерки". Сапунерките развалиха малко или много представата на хората за снимки. Вече никой не смята, колко кадъра му остават от филмчето, почти никой не снима на ръчни настройки, не кадрира, не мисли... ЩЛЯКА... пред огледалото, на купон, на път безкрайно и картечно. Това по мое лично мнение води до много по-малък % на качествени снимки и на претъпкване с лоши кадри, които хората смело наричат "за спомен". От доста години исках сериозен дигитален огледално рефлексен апарат със сменяеми обективи, но винаги оставаше назад в бюджета ми. От както напуснах работа ми остава малко повече свободно време за хобита, а и една от идеите ми беше да изкарва малко пари с продуктова фотография.

Отегчен от ограниченията на сапунерките и турбосапунерките (най-вече липсата на сменяема оптика в апарати под 1000лв), преди около месец си купих първото огледално рефлексно тяло - Nikon D3000 (леко модернизиран вариант на известният D60 с много повече автофокусни точки и с по-голям екран) с 4 обектива - стабилизиранитe вариота 18-55VR и 55-200VR, светлосилен, твърд ръчен обектив 50mm f=1:1.8 и любимият ми твърд Vivitar 100mm f=1:2.8, 1:1 macro обектив.


За подробно техническо ревю на D90 ви препоръчвам ревюто на DPREVIEW 

Ето и историята и малко лични впечатления от моя Nikon D90

Поснимах с D3000 няколко седмици и като цяло бях доволен от тялото за цената му, но поради сравнително малкият визьор и пълната му неспособност да мери с ръчни обективи, понякога снимането с любимите ми ръчни обективи бе по-бавно, заради което изпусках хубави кадри !


Спецификации на D90

Няколко седмици по-късно D3000 остана за приятелката ми, а аз изтичах до магазина да си купя от последните бройки D90 на изключително приличната цена от 1299лв за тялото (1249лв, към днешна дата). Тялото се позоционира в долната граница на средният клас, сравнително стар модел е и за това цената му е доста прилична. Тялото предлага всички хубави екстри на средният клас:


Сравнително голям пентаризма визьор, LCD екран в горната част на тялото, който е много по-удобен за настройка на бленди, скорост, тип мерене и т.н. от задния на апарата и също така харчи по-малко ток. Има вграден автофокусен мотор в тялото, което означава, че имате автофокус с доста стари автофокусни обективи от миналия век, които са изклчително добри и значително по-евтини, имате изнесени външни контроли на копчетата на тялото за почти всичко важно, качествен 3" заден дисплей с резолюция почти 1 мегапиксел, покрит с оригинален защитен пластмасов екран и много по-добра батерия от ниския клас дигитални огледалн рефлексни апарати.

Автофокус: 

Автофокусът на D90 и на D3000 е идентичен - 11 точков реализиран със сензор Nikon Multi-CAM 1000. Автофокусът работи бързо и точно с повечето обективи и при нормална осветеност, потвърждението на фокуса с зелената точка при ръчнофокусни обективи е на средно ниво и е по-добре да се разчита на видяното във визьора. При Live View режим фокусът се измерва на база сравнение на контраст от пикселите на матрицата и е много бавен, но е приемлив за студийна фотография.

При покупката на тялото голямата драма за мен беше следната: Дали да купя малко по-евтиният, по-ниссък клас, но и по-нов D5100, който предлага по-качесвен 16,1 меапикселов сензор (по-качествено изображение, по-малко шум при високо исо и по наситени и верни цветове), по-добро качество на видеото и въртящ се екран или да купя по-старият но по-висок клас D90. Отидох в магазина с ясната идея, че ще купя D5100 заради по-качествените изображения. 

След, като поснимах с двата апарата около половин час в магазина с ръчните и с автоматичните ми обективи изборът беше ясен - ЩЕ БЪДЕ D90. Ето и причините:


- Първата и основната: Много по-убобно и стабилно тяло, повече външни контроли, по-добра ергономия. Всичко това прави заснемането на добър кадър по-лесно, а разликата в качеството на изображението в реални условия е реално почти пренебрежима. Все пак добрата снимка е добра композиция хваната в точният момент - самото техническо качество на изображението е на второ мясно, макачр че при D90 то също е чудесно и доста по-добро от на D3000.

- Има автофокусен мотор и мога да използвам с автофокус прекрасните 50mm AF 1.8D и 70-300 AF.


- По-тежко е, което прави по-лесно стабилизирането на апарата в ръцете.


- Усещането е за нещо по-здраво с по-качествена изработка.


- Има сериозна батерия.


- Има горен екран (никой не го оценява, докато не го използва поне един ден) :)


- Просто с това тяло можете много по-добре да развиете фотографските си желания и умения отколкото с D5100

Можете да разгледате част от снимките ми с D3000 и D90 на адрес: 


http://www.flickr.com/photos/duronman/page2/


Ако можете да си позволите и искате тяло наследник на D90, с прекрасната матрица в D5100 и едно от първите тела на Nikon в среден клас, което мери експозицията с напълно ръчни обективи, купете си Nikon D7000  http://www.dpreview.com/reviews/nikond7000  , което от една седмица е на прекрасната цена от 1850лв с ДДС! Ако струваше толкова преди няколко седмици, когато купих D90 вероятно щях да намеря начин да си го купя !

Няколко думи за финал и плюсове и минуси на D90 - Сам по себе си.

+

• Хубаво фотографско тяло на чудесна цена (под 1250лв)
• Много външни контроли.
• Автофокусен мотор в тялото
• Чудесен пентапризма визьор
• Хубав заден дисплей
• Горен дисплей с почти всичко нужно на него
• Удобни и подробни менюта
• Добра батерия изкарваща над 1000 снимки с ръчни обективи и над 600-700 с     автофокусни.
• Добър баланс на тежестта и ергономия на високо ниво.

-

• Добра, но посредствена матрица от днешна гледна точка.
• Липса на мерене на експозицията с ръчни обективи (ако имате някой наистина добър си струва да му имплантирате чип за около 50лв, с който меренето и потвърждението на ръчния фокус става възможно на всяко дигитално и на част от аналоговите тела)
• Задният екран понякога показва леко десатурирани снимки в сравнение с екрана на D7000 например.
• 720p вместо 1080p видео и липса на автофокус по време на видео.

Очаквайте началото на идната седмица...

Оаквайте кратко ревю на Nikon D90, няколко стари и няколко стравнително нови обектива и сравнението му с "малкия" D3000

Кратко ревю на клавиатура Logitech G15

Ще започна с кратко въведение, тъй като много хора са ми задавали един и същ въпрос: "Абе ти луд ли си да даваш 100-150лв за клавиатура и мишка"...

Истината е, че мнението ми по този въпрос е категорично: качествената периферия и мониторът е това, с което имаме най-голям досег ползвайки компютъра. От тази гледна точка те за мен са не по-малко важни от хардуера в самата кутия. Изборът на клавиатура и мишка е много субективен, както споменах и при ревюто ми на Microsoft Sidewinder X8 .

G15 Параметри:

Отличителното при G15 (ревизия 2) е наличието на подсветка на клавишите, програмируем монохромен LCD екран, 6 програмируеми допълнителни копчета предвидени по принцип за игри, като всяко от тях може да има 3 значения, избираеми от бутони M1, M2, M3.

Клавиатурата разполага с 5 бутона за управление на LCD дисплея, 7 мултимедийни бутона и бутон за промяна на силата на подсветката. Друга полезна функция е бутон с който може да се изключи Windows бутонът, за де се предотврати нежеланото му натискане по време на игра например.

Ергономия и дизайн:

За мен точно тук са най-големите плюсове на тази клавиатура. Копчетата са меки и работят тихо, няма как да се изтъркат, защото на практика буквите са светещи "прозорчета" Покритието на цялата клавиатура е приятно на пипане, има хромирани елементи и възможност за подложка под ръцете, която е в комплекта.

LCD екранът:

Екранът е монохромен с оранжева подсветка (синя в ревизия 1 на клавиатурата - там екранът е на "панти" и не е вграден в корпуса)

Екранът е изключително практичен и от компютъра на него може да се пуска почти всичко - часовник, календар, плейлисти с музика, информация от програми за мониторинг на хардуера, RSS новини и всичко за което има написани аплети. Аз го използвам основно за 2 неща:

LCD SIRREAL PANEL: 

Аплет включващ в себе си всичко: натоварване на ядрата на процесора, свободна памет, час дата, песен, която върви в момента на музикалния плеър, входящ и изходящ и много други, които могат да се избират софтуерно

Сайт на разработчика: http://www.linkdata.se/software/lcdsirreal/

И информация от програми, като AIDA 64 и Everest:

При това използване всяко копче под екрана е страница с избрана от вас информация: волтажи, обороти на перки, температури и какво ли още не...

Има цели форуми за аплети и разнообразието от такива е огромно. Тази информация се показва на екрана независимо дали сте в игра или в уиндоус, бихте могли да проверите мейла си на екрана без да излизате от играта, има игри със специални аплети за тях, като Heroes и WOW например, където на екрана на клавиатурата виждате важна статистика за самата игра:

(картинката е от по-старата ревизия на клавиатурата, но аплетите са почти 100% съвместими.)

Rev 1 vs Rev 2:

За мен лично ревизия 2 на клавиатурата е много подобрена спрямо предшественика си. Подсветката вече е в топло оранжево, дисплеят е елегантна част от клавиатурата, а не придатък, мултимедийните бутони са значително по-красиви и удобни.

Заключение:

Днес забелязах, че в един магазин клавиатурата е била намалена от 195лв на 79лв и искрено съжалявам, че не си купих още една за резерва или за да я подаря на някой. Просто беше изчерпана. Смятам, че клавиатурата си заслужава всяка стотинка. Макар, че е рекламирана, като геймърска, за мен тя е перфектната клавиатура за работа, програмируемите бутони лесно могат да се програмира за по-сложни клавишни комбинации, които използвам в Photoshop, Illustrator, или която и да е програма. Дисплеят е напълно използваем, а не просто поредният маркетингов трик за вдигане на цената.

Няма да давам конкретни плюсове и минуси, а смело ще дам на клавиатурата една оценка 9/10 !

Wacom intuos2 9x12" - дядото

Няма да правя подробно ревю на този 10 годишен таблет, но нека кажа с няколко думи какво може и за какво е добър:

Като графичен дизайнер, макар и рядко ми се налага да използвам таблет.

Таблетът ми е подарък от една клиентка, на която незнайно защо и го бяха подарили нов, а тя въобще не знаеше, какво да прави с него... Този модел излиза на пазара през "далечната" 2001-ра година на цена около 800лв. за размер 9 на 12 инча.

Функции и аксесоари:

Този модел идва с дигитален "молив" с 2 странични копчета, връх с 1024 нива на натиск и задна "гумичка", мишка, която аз за съжаление нямам, но и не бих използвал и поставка за "моливчето". Като отделни аксесоари може да се намерят airbrush и други допълнения. На самия таблет има 22 бутона с различни функции от отваряне и затваряне на файл, през копиране и поставяне, до чувствителност на натиск на моливчето и чувствителност на скорост. Таблетът не се нуждае от външно захранване и се захранва само от дългия над 1.5 метра USB кабел.

Приложение:

Макар и над 10 годишен таблетът е напълно съвместим с модерните Windows 7 и MAC OSX операционни системи. Всичките му функции работят напълно коректно в последни версии на Photoshop, Illustrator и други графични софтуери. 

Основното приложение на такъв тип таблети е рисуването и аз съм правил няколко опита в тази насока, но истината е, че през 80% от времето съм го ползвал за ретуш на снимки, където голяма част от нещата са почти непостижими с мишка! През другите 20% от времето съм го използвал за направа векторни изображения в Illustrator.

Ергономия и качество на изработка:

Макар и леко грозен Intuos 2, като всички Wacom продукти е изработен толкова добре, че дори и след 10 години изглежда като нов и дори сребристата боя не се е протъркала никъде. Матовото фолио по средата (площта за рисуване) също изглежда, като нова. Таблетът е произведен в Япония, което може да се каже за много малко електроника в днешно време. Истината е, че не го използвам всеки ден, но определено не е педантично пазен. Таблетът е изключително удобен, но изисква голямо бюро. За тези от вас, които ще попитат какъв размер е най-подходящ, нямам готов отговор, защото е строго субективно, но аз предпочитам големите, защото колкото площта на таблета е по-близка до тази на монитора, толкова по-удобно и лесно ще ви е  да рисувате или ретуширате.

Работа с таблета:

Таблетът работи изключително прецизно и точно. Предлага 1024 нива на натиск, които смятам, че са напълно достатъчни в повечето занимания.

Препоръки:

Ако търсите модел, с който да започнете ви препоръчвам да си купите по-голям модел втора употреба от някоя от следните серии - Intuos 2, Intuos 3, Intuos 4. Ако държите да е нов просто не купувайте най-малкия модел от определена серия и не купувайте таблети на други производители освен Wacom - не е фанатизъм, просто няма друга марка в света, която да прави добри таблети за дизайнери и художници. Моделите Wacom Cintiq (с вграден tft дисплей) въобще няма да ги коментирам, защото ако ви трябва един от тях на дали ще търсите информация за тях в интернет :)

Заключение:

В тази статия ще се въздържа от плюсове и минуси, но ще кажа следното:

Ако искате да ретуширате снимки или да рисувате на компютъра за удоволствие или професионално задължително си купете таблет и удоволствието ще е голямо. Също така нека той е Wacom - всичко друго е краен компромис !

Следващо Ревю

Тези дни от снимки и работа не ми остана време да пиша ревюта, но до ден или 2 ще напиша ревю за старите wacom таблети за рисуване и ретуш или може би за новата ми придобивка - бюджетен DSRL NIKON D3000 с малко стари обективи :)

Скоро смятам да отворя отделна страница в блога с интересни снимки правени от мен. Очаквам вашите коментари и мнения по въпроса.

HP LP2065 - перфектният бюджетен монитор втора употреба за начинаещи дизайнери.

Кратко ревю

HP LP2065 е един много интересен модел от високия клас на HP от 2006-та година и дори и днес се предлага в няколко фирми в България на цена около 750лв нов! Аз притежавам моя от около 3 години и тогава струваше около 400лв втора употреба. В момента се намират запазени бройки на цена от около 200лв. Смятам, че това е перфектният монитор за хора, които искат да се занимават с обработка на фотографии, графичен дизайн и всичко друго, за което е важно качеството на цветопредаването и бюджетът им е до 200лв. Ето защо:

Спецификации:

Модел: LP2065
Тип на монитора: TFT S-IPS
Размер на екрана: 20.1" (4:3 съотношение)
Разделителна способност: 1600 x 1200 60 Hz
Време за реакция: 8 ms
Размер на точката: 0.255 mm
Яркост: 300 nits
Контраст: 800:1
Ъгъл на видимост: 178° horizontal, 178° vertical
Интерфейси: Two connectors, dual DVI-I (VGA analog and digital); Two VGA to DVI-I and two DVI-D to DVI-I (cables included)

Първи впечатления:

Първите ми впечатления са от доста отдавна, но това, което си спомням е, че когато го сложих до стария ми монитор първата ми реакция беше - прекрасни цветове !

Калибрация:

Мониторът е калибриран 2-3 пъти от както го имам, като последния път беше калибриран отново с цел да съвпада цветово с новият ми втори монитор ZR24W (ревюто ми за ZR24W) Резултатите са много добри. Дори и при различни калибрации (5800K, 6500K) сивото и бялото никога нямат нюанси и винаги изглеждат натурални. Отпечатал съм много рекламни материали правени само на този монитор и резултатът почти винаги е бил 1:1.

Представяне в професионални приложения:

Имайки предвид цената на монитора втора употреба, най-силната му страна е доброто му представяне в графичните професионални приложения. Резолюцията, цветовете, ъглите на видимост и пивотната функция на монитора го правят перфектен точно за професионална работа.

Представяне в игри:

Добро, но не перфектно. Мониторът изглежда много добре в игри, и аз никога не съм имал проблеми с него в това отношение, но няколко приятели (CS фенове) са играли на него и казват, че им е малко бавен. Все пак мониторът има ADCC Overdrive technology и смятам, че е подходящ и за игри, но ако ви трябва монитор само за игри няма смисъл да купувате този, най-малкото защото за 200лв можете да си купите които и да е широкоекранен TN монитор 22-24 инча втора ръка.

Представяне във филми:

Мониторът е със отношение 4:3 и това го прави неподходящ за филми, просто защото при съотношение на филмите 16:9, 2.35:1 и т.н. "лентата" на филма е доста тясна. 

Ергономия и дизайн:

Качествена изработка, UBS HUB, 2DVI конектора, пивотна функция. Нищо специално, но и всичко необходимо...

Конкуренцията:

Ако искате монитор до 200лв за графична работа ще ви препоръчам със 100% убеденост HP LP2065. Ако сте готови да отделите около 300-350лв ви съветвам да вземете по-големият му широкоекранен брат HP LP2465 (S-PVA матрица) или DELL 2407WFP. Когато купувате монитор втора употреба задължително гледайте за петна на сив фон, линии и други проблеми, също така гледайте мониторът да не е на повече от 5000-6000 часа работа на лампата.

+

- Страхотен графичен монитор за цената си.

- Изключително качествено цветопредаване

- Пивотна функция

- 2 DVI конектора

_

- Сравнително бавен по съвременните стандарти

- Типичното леко "метализиране на образа" (типично за повечето S-IPS монитори)

Христос Воскресе !

Пожелавам на всички вас да сте здрави, да сте по-добри, по-сърдечни и да вярвате повече в доброто. Опитвайте се да виждате доброто в хората и да давате добро. Негативните емоции и мисли вредят и на самите вас! Обичайте хората, земята и всички създания бродещи по нея - за вашето и общото щастие!

Размисли върху конзолния гейминг - XBOX 360

За мен играенето на игри на конзоли свърши, когато купих първия си компютър - до тогава (1997) имах Nintendo, Sega MEga Drive 2, джобна конзола на Sega, чието име не помня и часове прекарани пред Sony PS 1 в кварталния конзолен клуб.

От тогава съм изиграл купища PC заглавия, сменил съм безброй дънни платки, процесори, хард дискове и какво ли още не, докато стигнах до последната ми конфигурация, на която смея да твърдя, че не е имало заглавие, което да не върви перфектно. (Ревю на конфигурацията)

По стечение на обстоятелствата преди около месец се сдобих с XBOX 360 Elite 120GB, бартеросвайки го за един лаптоп, който не ми беше нужен.

Подходих с лека насмешка и с идеята, че ще ми седи... и евентуално понякога може и да си пусна някоя игра на него. Не възнамерявам да пиша подробно ревю на конзолата, защото интернет е пълен с такива, по скоро ще ви разкажа за това, къде ме върна тази конзола...

Към конзолата имам следните игри: Gears of War 2, Gears of War 3, Rayman Origins, Mortal Kombat 9, Guitar Hero 3, Dante's Inferno и още няколко по-незначителни заглавия.

След като настроих конзолата и поиграх по час - два първите няколко дни си дадох сметка, че съм си пускал компютъра само за да работя. Припомних си усещането да пъхна диска в конзолата и след 5 секунди вече да съм в играта, поседя 30 минути пред големия телевизор, и когато ми писне просто да натисна копчето за изключване и тя без да задава въпроси, да инсталира ъпдейти или каквото и да било да угасне за 2 секунди - незаменимо !

На дали ще спра да играя игри на компютъра, защото той е перфектен за шутъри и стратегии - все пак има прекрасни мишка и клавиатура, които са единственото добро решение за такъв тип игри. 

Игрането на определени игри на конзолата се оказа по-разтоварващо и неангажиращо занимание, а все пак това е целта на игрите - да ни разтоварват и разсейват.

Една от основните причини да си струва човек да си купи конзола са така наречените ексклузиви (игри, които се издават само за XBOX 360 и PS3, или една от тях, но не и за компютър. Причините за това за съжаление са финансовите интереси на компаниите и много по-високият дял пиратство при PC игрите, но на който и да се сърдим всъщност ние сме причината това да е така. Много от тези ексклузивни заглавия определено заслужават внимание и си струва да бъдат изиграни! Също така, ако искате да играене на един екран с някой друг конзолата е по-лесният и бърз вариант за много от игрите, които го позволяват.

Сравнение между PC и конзолния гейминг като цяло:

+ за PC гейминга

- незаменим за стратегии и шутъри заради клавиатурата и мишката.

- все пак, ако имате много добра машина графиката е по-добра, макар и с малко и не във всички заглавия.

- ако си купувате игрите са значително по-евтини, дори и за заглавия дублиращи се с конзолни.

- имате повече опции за настройка на игрите.

+ за конзолния гейминг

- купувате си нова конзола на цената на офис компютър и 5-10 години всички нови заглавия ви тръгват без да се налага да ъпгрейдвате каквото и да било и да инсталирате драйвъри и да се борите с какъвто и да е допълнителен софтуер.

- гаранция, че с всяка излязла за нея игра няма да има каквато и да е несъвместимост с хардуер и периферия

- времето от пускането на конзолата до играта е броени секунди

- ексклузивните заглавия заслужават внимание

Сравнение между XBOX 360 и Sony PS3:

+ за XBOX 360

- значително по-поносима цена втора употреба

- по-удобни и ергономични контролери, но това е в голяма степен въпрос на вкус.

- игрите са 8GB, а не 40GB и ако ги инсталирате на вграденият твърд диск с цел по-бързо зареждане можете да поберете много повече

- неативна поддръжка на 1080p (1080i) при PS3

- сензорът за движение (Kinect) е доста по-прецизен от този на PS3 и не изисква да държите нищо в ръцете си за разлика от "светещите топки" при PS3 :D

- контролерът е 100% съвместим с Windows компютър и с почти всички "Games for windows"

+ за PS3

- Blu Ray

- WIFI дори и в по-старите ревизии

- Системен софтуер с по-големи възможности, включително интернет browser

- поддържа се от висок клас волани, като Logitech G25

Все пак основният аргумент при избор на конзола си остават ексклузивните заглавия - заглавията за коя от двете конзоли предпочитате. Всеобщото твърдение е, че тези на Sony са по-добри, но това е изключително и само въпрос на вкус.

Заключение:

Дори и да имате страхотно гейм PC една конзола може много да ви зарадва, а ако търсите машина за игри за около 300лв втора употреба или за около 500 нова, то няма компютър който да ви угоди и за вас конзолата е единственият верен избор !

Очаквайте довечера или утре

Очаквайте днес или утре малко разсъждения върху конзолние игри и по-конкретно XBOX 360 или ревю на HP LP2065 - перфектният бюджетен монитор втора употреба за начинаещи дизайнери (до 200лв).

Очаквам вашите коментари, за кое от двете ви се чете първо !

Обмислям с оглед пазара в момента да започна да правя все повече ревюта за интересен хардуер втора употреба, защото Интернет е пълен с ревюта на нова и нашумяла техника, но истината е, че голяма част от потребителите търсят нещо качествено и евтино и понякога отговорът е в техниката втора ръка.

Ревю на HP ENVY 17 1010NR:

ENVY (в превод завист) са мултимедийна серия лаптопи на HP от изключително висок клас с алуминиев корпус. Гамата им включва 14, 15 и 17 инчови модели. За съжаление в България 17 инчови модели не се предлагаха при излизането им, не се предлагат и сега. Преди няколко месеца успях да се сдобия с почти нов 17 инчов модел от първите серии HP ENVY 17, известни като 1xxx сериите, последвани от 2xx и 3xxx серии. Конкретната бройка за която ще пиша е със следните характеристики:

Intel Core i5 450M(2.40GHz) 
17.3" 1600x900 Ultra Bright Display
8GB Memory 
820GB HDD 7200rpm (500GB+320GB)
BD Combo 
ATI Mobility Radeon HD 5850 1GB

Въведение:

През последните няколко години съм имал 6 лаптопа и 6 от тях са били HP. Може да се каже, че имам лични пристрастия към марката, въпреки известните им проблемни серии, лош customer service от страна на HP и т.н. Просто смятам, че това, което предлагат, като комбинация от функционалност, параметри, дизайн и усещане за работа с машината си струва, особено при високия клас втора ръка или при EliteBook - професионалните им серии. ENVY 17 струва нов между 2000 и 3500лв в зависимост от конфигурацията, но ако успеете да го намерите за около 1000лв на няколко месеца (за колкото го намерих аз) определено може да се пренебрегнат малките му недостатъци, за които ще говорим по-късно. Започвам това ревю от следния въпрос, който си зададох преди няколко месеца и който предполагам много от вас са си задавали: 

"Какъв мощен 15-17" десктоп риплейсмънт лаптоп да купя за приятелката си, който тя да използва ежедневно вкъщи, но когато пътуваме да мога да го ползвам и аз за работа и за игри?... А ако е възможно той да е до 1000лв, да е със здрав корпус, да е красив и екранът му да е ОК."

Мислех си, че няма да намеря "такова животно", но ето го и него:

Нека сега да обърнем внимание на това какво може той в различни ситуации и аспекти и какво не може:

Ергономия и дизайн:

Лаптопът е сравнително лек за размера и параметрите си. Има прекрасна на допир светеща клавиатура с изключително меки за натискане копчета. Корпусът е изработен почти изцяло от алуминий, BR - DVD устройството не излиза, а дискът се пъха в самия корпус. Тъчпадът е достатъчно голям, матов с мултитъч функционалност и прияни възможности за жестове и работа с няколко пръста в драйвърите. Екранът в 17", с плътно дебело стъкло пред цялата матрица, което е и предимство и недостатък, но за това по-късно.  Лаптопът разполага с мултифункционален картрийдър, 2 USB 2.0 порта, 1 USB 3.0 порт, LAN, VGA порт, HDMI, mini display port (позволява използване на 3 външни монитора едновременно дори и в игри !) E-SATA порт и разбира се стандартните изходи за слушалки, микрофон и уеб камера. Интересното за изходите за слушалки и микрофон е, че към втория могат да се включат втори слушалки или микрофон и лаптопът сам да засече, какво сте включили.

Производителност:

Лаптопът е мултимедийно ориентиран с 2 хард диска, 8GB DDR3 памет бърз i5 процесор и страхотната ATI HD5850 mobility с 1GB собствена DDR3 памет. Това на което ще оърна внимание е видеокартата, която подкарва без проблем повечето съвременни игри на неативна резолюция с високи детайли и съвсем прилични кадри. Няма да имате никакъв проблем да играете Call Of Duty MW3, Crysis 2, Mafia 2, Portal 2, Dirt 3 и т.н. Доказателство за това е следното видео показващо как на този лаптоп може да се играе Dirt 3 "разгърнат" на 3 външни 24" монитора всеки с резолюция от 1920x1200 пиксела или общо 5760x1200 пиксела.

Наличието на втори твърд диск ви позволява, освен а съхранявате още много файлове, да преместите там SWAP файла си, временните файлове на Photoshop например (или всеки софтуер позволяваш местене на вътрешните му swap файлове на определен диск) с цел по-голямо бързодействие на машината.

Екранът:

Лаптопът се предлага с TN екрани с 1600x900 резолюция, такива с 1920x1080 резолюция и 3D екран с 1920x1080 резолюция.  Като почти всички екрани на HP в последните години (изключваме EliteBoook сериите) и този е достатъчно ярък, но страда от едно типично за HP неприятно синеене, което може да се коригира донякъде софтуерно, но резултатите са посредствени. Плътното предпазно стъкло пред матрицата е красиво и скрива камерата, но е доста проблемно при работа на ярка външна светлина. За повечето хора екранът би бил чудесен, но аз съм много капризен към екрани и смятам, че този лаптоп заслужаваше един качествен матов дисплей с по-добри цветове и ъгли на видимост.

Звук:

Вграденият звук е реализиран от нашумялата напоследък компания Beast Audio, има отделни говорители отпред за високи честоти и вграден субуфер. Смея да твърдя, че ENVY 17 притежава едно от най-добре реализираните решения за вграден звук в лаптоп, които съм чувал и дори усилен до край звукът е сравнително чист и без значителни изкривявания.

Охлаждане:

Тук за съжаление не мога да кажа почти нищо добро и това е основният недостатък на лаптопа. Когато го купих и направих чиста инсталация температурата на процесора достигаше под товар с лекота 90 градуса. Реших, че имам проблм с охлаждането, отворих лаптопа, смених термопастата му, но уви това доведе до снижаване на температурите само с 2-3 градуса.  Решението, което намерих лично за себе си е ограничаване на процесора и забраняване да пуска turbo честотата си, чрез настройки в power managment-a на windows.  По този начин процесорът не превишава 85 градуса под тежък товар и 70-75 в нормална работа.  Проблемът се корени в това, че един радиатор и една перка с 2 топлинни тръби охлаждат мощният видеочип и мощният процесор. Този проблем е отстранен в по-късните 2xxx и 3xxx ревизии, като най-новите са се сдобили и с HP Cool Sense технология. Всичко това е доста странно, като се вземе под внимание фактът, че по-малкото му братче Envy 15 е с 2 отделни охладителя и перки! Видеокартата е достатъчно студена и при нея не се наблюдават тенденции за силно загряване дори и в по-тежки игри. Лаптопът загрява и в долната лява част на корпуса, където човек си подпира лявата ръка, като това е доста осезаемо заради алуминиевият корпус и на моменти е неприятно. Причината е единият твърд диск, като възможно решението е заменянето му с SSD устройство.

Батерия:

Моделът се предлага с 6 и 9 клетъчна батерия. 9 клетъчната е препоръчителна, първо защото ще ви осигури около 90 минути непрестанна работа при средно натоварване и силно осветен екран и второ тя повдига леко задната част на лаптопа и спомага макар и малко за охлаждането му.

Заключение:

Прекрасна машина за парите, за които можете да го намерите втора ръка. Ако сега търсете 2xxx и 3xxx сериите, в които са решени 90% от недостатъците, които споменах. Чудесен за десктоп риплейсмънт и за игри. Става и за работа с професионални приложения, но ако го ползвате като мен на път, а имате сериозен десктоп за ежедневна работа с тези приложения. Ако държите на HP за ежедневна, тежка професионална работа с графични, 3D и други подобни приложения се насочете към 17" EliteBook модели и няма да сгрешите.

+

- Бърз

- Красив и удобен, добра сглобка

- Една от на-добрите светещи клавиатури с разделени копчета.

- Мощна видеокарта потдържаща до 3 външни монитора

- 2 Твърди диска / SSD

- Чудесен вграден звук и наличие на 2 вградени микрофона

- Качествена вградена уебкамера

- Лек за размера и параметрите си

-

- Най-големият минус са проблемите с охлаждането

- Компромисно качество на екрана 

  (макар че е по-добър от на повечето лаптопи на пазара)

- В BIOS-а няма опция за бутване от втория физически диск
- Липса на възможност за използване на вградената в процесора графика
  с цел по-ниско енергопотребление и топлоотделяне.

*В ревюто са използвани снимки от Интернет